Здравей!
Темата на днешния пост е много лична, щастлива и причината да ме няма толкова дълго време тук и в социалните мрежи. Предполагам че се досети – очакваме третото си дете!
Дааа! Скоро ще бъдем петчленно семейство ❤️😍
Исках да го запиша тук, за да имам спомен след време, защото повечето неща се забравят. Днес ще споделя с теб как премина първия триместър.
Към днешна дата (22.01.2025г) съм в 19 гестационна седмица и 6 дни. Или казано по друг начин началото на пети месец. Или пък началото на втори триместър.
Много хора ни казват, че сме луди и ни питат какво ще правим с три. Но при нас това беше мечта още откакто се запознахме с Валето. Винаги съм си представяла как ще имам голямо семейство. Като малка исках много да имам и сестричка, но си имам само един прекрасен брат. Преди да родя първото дете, дори си говорихме как ще е супер да имаме две момчета и две момичета, но всички знаем, че нещата не работят така 😁
Като се сетя как премина първата ми бременност и я сравня със следващите две – радвам се, че съм изпитала този pregnancy glow поне веднъж 😁
Положението с третата ми бременност хич не е блестящо и първия триместър не го усещах като “най-хубавото нещо”, което може да ми се случи.
Още от преди теста се чувствах все едно съм болна – отпаднала, изморена, все спяща. Един от първите симптоми, който имах и с трите бременности беше задуха. Да стана от дивана и се задъхвах все едно съм изкачила 8 етажа. Разходките си бяха истинско мъчение. Като цяло се чувствах доста зле и физически и психически.
Теста породи много емоции в мен и отключи една врата, която с предните две остана заключена – емоционално хормоналната. Това да рева като магаре защото не съм успяла да направя най-дребното нещо веднага се сменяше със смях, че рева за нищо… Тотална емоционална въртележка.
Разбира се с напредването на дните се добавиха и нови “бонуси” към задуха и истериите 😁 Като най-любими бяха киселините, болките в корема и обонянието. Леле какво чудо беше (и на моменти все още е) това с обонянието… Усещах някакви миризми, които са на метри от мен. През две врати – затворени! усещах хляба, който мъжа ми пече в пекарната. Не можех да изляза навън, защото от всякъде ме връхлитаха всякакви миризми и нито една не ми допадаше. И разбира се, като бонус от това получих и друго – постоянно гадене. Това да не мога да пия вода, защото ми се гади от нея… никога не ми се беше случвало. Гадеше ми се от пастата за зъби… Седмици наред пиех водата само с лимон, защото колкото и да беше странно, само от кисело не ми се повдигаше. Добре че можех да хапвам салати и туршия, защото готвенето си беше изпитание. Благодарна съм и на мъжа ми, защото той поемаше щафетата в първите седмици. Разбира се като ядях кисело основно, киселините ми бяха на макс още от първия триместър. В началото ми помагаше едно хапче, но в последствие започна да ми се гади и от него 😁 Тогава почнах да пия газирана вода – само това ми помогна да не полудея и изгоря от киселини.
Бях като парцал – където се подпра и заспивах. Децата постоянно приспиваха мен, а не аз тях 😁 В един момент бях като бебетата – спях през по-голямата част от денонощието, а когато бях будна, само мрънках че ме боли нещо 😁
Казвам ти – никакъв блясък, никакво желание за нищо.
Единственото хубаво нещо беше, че видяхме плодното сакче към 6 седмица, а в 9г.с. чухме и сърдечния ритъм. И оттогава чакахме с нетърпение да дойде следващия час, за да може да го чуем пак. Най-прекрасния звук на света, който заличава за момента всичко негативно.
Както казах и на една приятелка – каквото си чела или чула, че може да те боли по време на първия триместър, при мен го имаше, че и отгоре. Главоболие, запек, болки в корема от разтягането (те продължават и сега, разбира се), киселини, гадене, отпадналост. В началото дори си мислех, че съм хванала някакъв вирус покрай децата.😁
Тези редове ги пиша, не за да откажа някоя дама да забременее за първи, втори и т.н. път, а за кажа, че не всяка бременност е еднаква. Не всяка се чувства като принцеса, не на всяка ѝ е леко и безпроблемно. Пиша ги, за да ти кажа, че както и да се чувстваш – нормално е! И най-важното – всичко минава и се забравя!
Най-хубавото нещо ни очаква в края на тези 9 месеца!
Може да не сме като всички онези бременни, които виждаме в социалните мрежи, но и не трябва да сме! Всяка от нас прави най-доброто на което е способна в момента.
Трябва да знаем, че сме специални, дори и да не го чувстваме винаги, защото ние носим нов живот в себе си!
Всичко стана доста хаотично и разбъркано, но напоследък това е живота ми – хаотичен и разхвърлян. А както се очертава – скоро няма да е по-подреден! И аз съм напълно наред с това.
Само се моля всичко да е наред и накрая да си гушкаме малкото човече.
Благодаря че тук и че ме изчете!
Някои от публикациите съдържат партньорски линкове към други сайтове. Ако натиснете върху някой от тях и направите поръчка в съответния сайт, аз може да получа комисиона за това. Вашите поръчки няма да се оскъпят, но ще помогнете на мен и на блога ми. За пълния списък със сайтове, на които съм партньор натиснете тук. Благодаря!
