Дойде и този момент, да споделя с теб как мина и третото ми раждане! Чак не мога да повярвам, че пиша тези редове, защото на моменти още ми е трудно да осъзная, че малката е вече при нас. Вчера стана на два месеца, днес ми се струва пораснала много. Времето наистина лети и гледам да се наслаждавам и попивам всеки момент, защото всяко първо нещо за нея, за мен ще е последно. За последно ще имам новородено, за последно ще виждам първите съзнателни усмивки, за последно ще видя първото зъбче… и още, и още. Семейството ни вече е цяло с появата на Ели!
И така, ето как се появи на бял свят най-малкото попълнение в отбор “Петлови”!
Това беше най-осъзнатото ми раждане. Във всеки един момент осъзнавах какво се случва и какво трябва да се случи след това. Усещах абсолютно всичко “наистина”, а не както беше предните пъти все едно на сън. Не знам дали защото предните две раждания се случваха през нощта, а това беше посред бял следобед 😁
И така започна всичко..
В един хубав юнски ден (02.06.2025) отиваме с мъжа ми на рутинен преглед, тъй като термина ми наближаваше, ходихме всяка седмица. Тъй като имах контракции предните дни, а и вече дискомфорта ми беше доста голям, както и бебето, искахме да помолим лекаря ако може да ме приеме в болницата и да предизвикаме раждане. Та, отиваме на преглед ние, пускат ми тонове, но лекаря казва, че за сега няма да ме приемат. След тоновете отиваме на ехографа.. гледа я, мери я – веднъж, два пъти, три пъти.. Питам я “ Всичко наред ли е? Колко е голяма?” и АГ-то ми се усмихва и казва “ Всичко е наред, но не мога да я измеря. Доста е голяма.” След което мъжа ми я помоли, все пак да помисли за приемане. Много се притеснявах, че накрая ще порасне прекалено и ще трябва да родя секцио.
Тогава лекаря ми предложи да отлепи мехура, за да тръгне естествено раждането. След като се качих на магарето за процедурата, тя ми съобщи, че вече имам 4см разкритие. Каза ми “ Ще те приемем, Кристалинче. До края на деня ще си родила. Ти и без това си бърза 😁”
И така, започнахме с документации, пратих мъжа ми за багажа до вкъщи. Взеха ми кръв, сложиха абокат и през цялото време си говорихме с моята АГ. Чувствах се толкова спокойна и в същото време не можех да повярвам, че се случва. Не можех да повярвам, че скоро ще видя малкото, голямо бебе, което ме риташе като полудяло толкова месеци!
След като дойде мъжа ми и оправихме документите отидохме за следващата процедура – пукане на водите. Беше много странно когато започнаха да изтичат. За пръв път изживявам това, защото с предните две така и не изтекоха. Беше ми интересно какво представлява, е усетих го 😁 Процедурата я направиха към 14:30. Малко след това започнаха контракциите. Съвсем леки, малко болезнени. През това време си говорим с лекаря и санитарката. Мъжа ми беше до мен през цялото време. Казаха ми, че в родилното няма никой. Ние ще сме единствените с Ели, когато се роди. Всички там бяха при мен, на мое разположение. Когато контракциите започнаха да стават по-силни слязохме към родилна зала, за да сме на място, а не да трябва да тичаме в последния момент. Много съм благодарна, че Валето можеше да бъде с мен през цялото време. Когато контракциите се засилиха лекаря и санитарката се редуваха да ми правят масажи, за да не ме боли толкова. Мъжа ми ми даваше сили и кураж, стискаше ръката ми през цялото време.
Към 16:00 часа положението започна да става сериозно и контракциите бяха доста болезнени. Масажите не ги облекчаваха почти и едва можех да стоя на крака, но стоях. Стоях, защото знаех, че така ще се случат по-бързо нещата, а и не можех да си представя да седна. Започнаха да стават доста на често и доста болезнени и усещах съвсем леко първите напъни. Мислех че е време за родилна зала. Отидохме първо да премерят тоновете на бебето и всичко беше 6 точки. Времето наближаваше! Заведоха ме до родилна зала и присъствието на Валето беше до тук. Не исках да влиза с мен, защото така се чувствах по-спокойна, а и в залата имаше лекар, акушерка, сестра и санитарка. Достатъчно хора, които се грижеха за мен и ми даваха сили и кураж. Никога няма да ги забравя и ще им бъда вечно благодарна. В този толкова уязвим за всяка жена момент, усещах подкрепа и сила от тяхна страна. Най-хубавото беше, че екипа който беше на смяна този ден, беше комбинация от професионалисти, присъстващи на предните ми две раждания. Просто нямаше как да е по-добре 😁🩷
И така към 16:40 се качих на родилния стол за проверка на разкритие. Оказа се, че имам само 6см, а вече усещах доста силни напъни. Тогава акушерката ми каза да стана, да се разхождам, защото имам още време и ще умалея на стола. Но в този момент нямах сили дори да се преместя, камо ли да стана. Останах си легнала на стола докато дойде моята лекарка. Тя беше излязла за малко, за да види друга пациентка, която дошла за преглед. Към този момент вече не можех да мисля или да говоря… толкова ме болеше. Тя се появи 5 минути по-късно и сякаш направи магия. Провери ме отново за разкритие и каза, че скоро ще се роди. Започна да ми дава инструкции как да дишам, какво да правя, пръскаха ме с вода, защото имах чувството че ще пламна. Толкова топло ми беше. По едно време само чух “ Давай, виждам косата вече. Има доста коса”. Тогава ми дойде силата – действах бързо 😁 След два напъна и тя се появи. Прекрасна и голяма, точно в 16:55ч Тежеше 3.520кг и беше дълга 50 см. Тя ми беше най-дебелото бебе 😍
За щастие този път нямах никакви разкъсвания и шевове. Настаниха ни в стаята и още същата вечер децата, баба и баща ѝ дойдоха да ни видят. Бяхме сами в цялото родилно отделение през трите дни, в които лежахме. Санитарки, акушерки минаха толкова често да ни виждат. Носеха ми обезболяващи, защото този път следродилните контракции бяха жестоки.
Отношението на персонала беше повече от прекрасно. Хиляди пъти им благодарих докато бяхме там, защото направиха този ден незабравим. Ще ги помня и за щастие само с добро.
След като четох много истории на жени, минали през ада в този така важен и незабравим ден, аз мога да благодаря на персонала на АГ отделението в МБАЛ Асеновград, защото моите спомени и от трите раждания са повече от прекрасни. Мога да пожелая на всяка бъдеща майка, да има прекрасно и спокойно раждане, с професионалисти които да си обичат работата и да я вършат с душа. Всяка една заслужава да изживее този миг в спокойствие и хармония, до колкото това е възможно. Да се чувства обгрижвана, окуражавана и ценна.
Така се чувствах аз през цялото време и ще бъда вечно благодарна!
И така вече два месеца Елина ни радва със смеха и присъствието си, и не чак толкова с плача си 😁, но както казах – попивам всичко, защото ще ми е за последно.
Fun fact:
Няколко дни преди да родя си говорих с Chat GPT и го питах кога според него ще е голямото събитие. Отговора му беше : 02.06. около 16:43🤣
Това беше моята история, моето трето раждане. Надявам се да помогне на някоя бъдеща мама.
Сега отивам да си гледам мрънкащото бебе и ти благодаря че си тук!
Вземи моята книжка с бързи рецепти
Някои от публикациите съдържат партньорски линкове към други сайтове. Ако натиснете върху някой от тях и направите поръчка в съответния сайт, аз може да получа комисиона за това. Вашите поръчки няма да се оскъпят, но ще помогнете на мен и на блога ми. За пълния списък със сайтове, на които съм партньор натиснете тук. Благодаря!
